Дали...тя?
Три слова в тишината се забиват,
мисли мрачни, мъчни
всеки ден по малко късат и ме убиват,
погледът - унил и замъглен.
Едни очи в мрака се взират,
но тя дали - се питат всеки ден .
Гледат, гледат, искат да повярват,
един звезден миг те да грабнат,
искат, искат с мисли да погалят
нежност безкрайна в теб да оставят .
Отровата остави във вените да тече ,
зараза опасна любовта това е ,
една мечта и то напразна
в мен сега заби стрела,
никога няма да бъда твоя - сега нашепва,
няма щастие за теб - и така ще е до края .
мисли мрачни, мъчни
всеки ден по малко късат и ме убиват,
погледът - унил и замъглен.
Едни очи в мрака се взират,
но тя дали - се питат всеки ден .
Гледат, гледат, искат да повярват,
един звезден миг те да грабнат,
искат, искат с мисли да погалят
нежност безкрайна в теб да оставят .
Отровата остави във вените да тече ,
зараза опасна любовта това е ,
една мечта и то напразна
в мен сега заби стрела,
никога няма да бъда твоя - сега нашепва,
няма щастие за теб - и така ще е до края .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Иванов Всички права запазени
