Дамата в бяло пак е засмяна.
Стъпва на пръсти. Целува ме.
Свири на старото прашно пиано.
Сякаш в безвремие плуваме.
Дамата в бяло май е пияна.
Мирис на вино обгръща ме.
Тя ме поваля в тиха нирвана.
После красиво прегръща ме.
Дамата в бяло пее на френски.
Свири изящно по ноти.
Дамата в бяло знае и немски.
Пее творбите на Гьоте.
Дамата в бяло нежно е тяло.
Ние копнежи сънуваме.
Дамата в бяло – слънце изгряло –
стъпва на пръсти. Целува ме.
© Димитър Драганов Всички права запазени
нежна следа от сбогуване
Добавих си още финал. В творбата ти има много изящество и вярно е песен