Дано да си вменя… невинност
Не знам дали са оцелели
лозниците след татко
на брега на Дунав?
Дали ухае все така отелът.
а виното е с цвят
на залез кървав?
От него глътка само стига
в омайно биле за да се превърне.
Да потече по вените
живителния сок, да те опие…
Като нечакано спасение
да те обгърне.
Към лозето отдавна пътят
обраснал е, но споменът кипи
като горчиво вино
затворено във бъчва...
От евтиното, от купешкото сипи!
Дано да си вменя… невинност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
