От тази резистентност към очите ти
понякога ми иде да крещя...
Очакваш ли да има победители,
където не е имало война?
А болката ми беше опиат,
чрез който да маскирам, че живея.
Чертаеше контурите на свят
със форма на възвишена идея.
Оголена зад своите стени,
което май е всъщност безпредметно,
усещах защитена, че боли.
Усещах... Само тебе не усещах. ...