Дано продължи
ДАНО ПРОДЪЛЖИ
Отива си лятото вече.
При мене изобщо не спря,
и само от спомен далечен
за поздрав ми махна с ръка.
Видях го безгрижно и босо
с разбити до кръв колене,
в косите си слънцето носи
и язди златисти коне!
Видях го със синьо хвърчило
по морския бряг да крещи,
а баба му беше ушила
костюмче от пъстри мечти!
Видях го в светулкови нощи.
В тревите запяха щурци...
И стиснах очите нарочно -
сънят ми дано продължи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Радомирова Всички права запазени
