Дано се видим утре
ДАНО СЕ ВИДИМ УТРЕ
Вятър люшна люлките из парка и посече туфите камъш,
бавен сериал от кабеларка – се проточи есенният дъжд,
снощи портиерът на хотела тури шалче, шапка – и сетре,
даже травеститът Русиела тъй не смогна гадже да запре,
без кирия тръгна си бакшишът, бингото, и то! – спести пари,
и, прегракнал, текна от афиша
Веселин Маринов – до зори,
в залива морето побесня ли? – цяла нощ хастарите си дра,
сякаш орда гладни канибали! – в моя огън почна пак игра,
изгревът с разцепени клепачи легна в сури облаци – валма,
гларусът започна да се драчи с водорасли – черни повесма,
тръгвам си по режещите миди – май, че все така – на празен ход.
Хайде, сбогом! – и дано се видим
утре – или в някой друг живот!
9 октомврий 2025 г.
гр. Варна, 5, 25 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
