В главата ми е някък мътно,

дали от алкохола,който

лекомислено изпих

или пък може би от твоя поглед...

Когато ме погледнеш,

нещо става с мен,

а не мога да си обясня,

какво е то...

В очите ти потъвам,

пияна, без да пия...

А уж си обещах,

че няма да се влюбвам вече!

Дали любов това е?

С времето ще разбера.

Нямам сили да си позволя

със сърцето ми отново

някой да си поиграе.

Дано любов е,

а не поредната лъжа.

Дано не лъжат красивите очи,

че останките от моето сърце,

ще се пръснат без надежда.

Дано това е любовта,

че нямам сили за повече

полуистини и добре маскирани лъжи.

Ех, а уж не вярвах в любовта...