valiordanov (Валентин Йорданов)
1825 1469
1.09.2009 г., 10:29 ч.

Дано, за да се моля 

  Поезия
549 0 13

Танцувахме и може би нарочно
очите ми се впиваха в плътта.
Напуканите устни на порока
повтаряха от спомена греха.

Гръдта ти се долепяше до мен
и чувствах как обдишвам тишината.
А вятърът студен, но не смирен,
от виното изстискваше водата.

Не вярвах, че светът е лабиринт
и изходът е труден и далечен.
Дишах вместо въздух - лепкав дим.
Не бях човек, а чувствах се човечен.

Ръцете ти докосвах, а студа
в сърцето ме пробождаше двуостро.
Защо съм само със една душа
която вечно разрушава мостове?

Не са ли мои чуждите вини
и вярата, която е фалшива?
Дано да имам много земни дни,
за да се моля ти да си щастлива.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??