Танцувахме и може би нарочно
очите ми се впиваха в плътта.
Напуканите устни на порока
повтаряха от спомена греха.
Гръдта ти се долепяше до мен
и чувствах как обдишвам тишината.
А вятърът студен, но не смирен,
от виното изстискваше водата.
Не вярвах, че светът е лабиринт
и изходът е труден и далечен.
Дишах вместо въздух - лепкав дим.
Не бях човек, а чувствах се човечен. ...