Дар

18.11.2023 г., 14:35 ч.

Поезия » Философска

228 3 0

Няколко снимки от детството,
младост в забравен албум,
ето, това е наследството,
в края на прашния друм.
Може би, помниш усмивките,
селската, мъничка стая
топлото под завивките,
приказка, която не зная...
Жалко. Отивам си беден.
Няма какво да ти дам.
Чакай! Забравих сърцето си!

Скъ'тай го някъде там.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Дар

Свързани произведения

Коментари

Предложения