Идат от нищо мечти

Желани от години
В планини отчаян
Седях аз смаян
Когато видях я
Седеше пред мен
Красива и страстна
Готова за блен! 
Помислих ли аз
За общо ни бъдеще
Предадох ли сърце, 
предадох ли ум? 
Предадох ли душа,
предадох ли аз своите чувства? 
И след като сърце ми веч плени
Планини в душата ми продължи да катери
Със сини очи
С Бляскава руса коса
Нежни като утринна роса
И дрехи модни всеки път
Разпознаваха я даже в кът

Ангелски пристигна
От самият земен рай
Вулкан от чувства изригна
Дано не сложа аз край! 

Но случило се то
Дявол да се опълчи
Но дали? 
ДАЛИ ще позволиш
И ти, и аз, и той
Война в себе си кроиш
За "Дали ще се усмелиш" 
Духа си силен да сломиш
Себе си да победиш 

Демоните вътрешни 
В покорни да превърнеш
Ангелите стъклени
Равно да пожънеш

Но не забравяй, не в застой 
Има на света един твой
Не губи шанса даден
От самия теб забравен
С брътвеж омаен
Не бъди моля те, краен

Мисли приятелю 
Бъди в мечтите си траен! 

НИКОГА не забравяй обаче

За онова красиво, Русо, синеоко, стилно, умно и мило момиче! 
Иманнео което даде сили и вдъхновение и на писането продължение!