6.02.2011 г., 22:03

Дар от Господ

998 0 2

ДАР ОТ ГОСПОД

Напролет кокиче,

наесен - хризантемка...

Но едно момиче

с жълта диадемка,

къса ги на воля,

а пък аз го моля:

" - Моля ти се, спри да късаш моите цветя!

Нищо цветно не остана в пустата трева...
Искам да живее моята градинка,
а в нея да си пее ей таз малка чинка."
Вдигна се детето,
погледна към небето:
" - На небето има сто цветя,
все от облаци строени...
Защо да има и на таз земя -
дразнят ме пък мене! "
И кат тропна с крак,
стъпка ален мак,

взе, че та заплака,

взе да тропа с двата крака!
Аз взех един останал минзухар
и казах на детето:
" - От Господ е тоз дар! " -
и посочих му небето,
а там от облаците черни
дъждецът бързо заваля...
И във пустата трева
поникнаха цветя...
А оранжевият минзухар
сякаш шепнеше:
" - Ние сме от Господ дар! "

Ралица Костова

ЗАПОМНИ: Трябва да ценим растенията, защото и да не осъзнаваме, те са ценен дар от Господ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...