Feb 6, 2011, 10:03 PM

Дар от Господ

1K 0 2

ДАР ОТ ГОСПОД

Напролет кокиче,

наесен - хризантемка...

Но едно момиче

с жълта диадемка,

къса ги на воля,

а пък аз го моля:

" - Моля ти се, спри да късаш моите цветя!

Нищо цветно не остана в пустата трева...
Искам да живее моята градинка,
а в нея да си пее ей таз малка чинка."
Вдигна се детето,
погледна към небето:
" - На небето има сто цветя,
все от облаци строени...
Защо да има и на таз земя -
дразнят ме пък мене! "
И кат тропна с крак,
стъпка ален мак,

взе, че та заплака,

взе да тропа с двата крака!
Аз взех един останал минзухар
и казах на детето:
" - От Господ е тоз дар! " -
и посочих му небето,
а там от облаците черни
дъждецът бързо заваля...
И във пустата трева
поникнаха цветя...
А оранжевият минзухар
сякаш шепнеше:
" - Ние сме от Господ дар! "

Ралица Костова

ЗАПОМНИ: Трябва да ценим растенията, защото и да не осъзнаваме, те са ценен дар от Господ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...