Не я пъди от своето сърце,
не изговаряй думите горчиви,
не я превръщай в лошото дете
виновно, след сълзите да заспива.
Обет не искай! Същи Божи дар,
тя идва и си тръгва без известие.
Единствен, безусловен господар
в живота ни е - висше благочестие.
Щом стъпила е днес на твоя праг
срещни я като гост ти, приласкай я,
не я приемай като смъртен грях,
не си агнецът жертвен и окаян.
Тя може само миг да продължи,
но би могла во веки, до безкрая
в сърцето твое цвете да цъфти,
любовното, пренесено от Рая.
© Таня Мезева Всички права запазени