20.02.2009 г., 7:02

Дарба

964 0 0
Изпепеляващата дарба,
плод на греховна тишина,
малцина притежават и щом видим я не трябва
да подминем с безразлично вдигната глава.

Сякаш геният щом се ражда
орисан да живее в нищета,
ореол пред себе си изгражда,
търсещ върховна висота.

При появата си възхита среща,
както и на лоши похотта,
но искреността със сърцето се усеща
като след себе си остави незатихваща следа.

Следа останала дълбоко в мен,
на която често се уповавам,
за да следвам образа брилянтен и нетленен
на гения, пред който се прекланям!!!

Посветено на личностите, от които се възхищавам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...