Feb 20, 2009, 7:02 AM

Дарба

  Poetry
968 0 0
Изпепеляващата дарба,
плод на греховна тишина,
малцина притежават и щом видим я не трябва
да подминем с безразлично вдигната глава.

Сякаш геният щом се ражда
орисан да живее в нищета,
ореол пред себе си изгражда,
търсещ върховна висота.

При появата си възхита среща,
както и на лоши похотта,
но искреността със сърцето се усеща
като след себе си остави незатихваща следа.

Следа останала дълбоко в мен,
на която често се уповавам,
за да следвам образа брилянтен и нетленен
на гения, пред който се прекланям!!!

Посветено на личностите, от които се възхищавам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...