30.07.2010 г., 9:28

Дарове

838 0 12

Любов Приятелство Доверие

Стоят в предверие...

И чакат прием от сърцето господар

За него носят дар

Завивка от небето звездно

Постеля морната земя

Късче от  безкрайна синева

Пробуждащ слънчев лъч

Смях и птичи глъч

Любов в очите галещи

Приятелство в радост и в сълзи парещи

Разказват ни поверие

Как всичко ставало с Доверие...

Двери тежки сърце отвори

Благи дари приеми

Цяла за да е душата

Потопи я в светлината

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...