30 jul 2010, 9:28

Дарове

  Poesía
844 0 12

Любов Приятелство Доверие

Стоят в предверие...

И чакат прием от сърцето господар

За него носят дар

Завивка от небето звездно

Постеля морната земя

Късче от  безкрайна синева

Пробуждащ слънчев лъч

Смях и птичи глъч

Любов в очите галещи

Приятелство в радост и в сълзи парещи

Разказват ни поверие

Как всичко ставало с Доверие...

Двери тежки сърце отвори

Благи дари приеми

Цяла за да е душата

Потопи я в светлината

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...