* * *
Напусна ме ти просто за миг,
премахна всичко с лека ръка.
Унищожи съюз така велик,
какво загуби, така и не разбра.
Какъв е смисъла да те обичам още,
жигосана остана моята душа.
Да заспивам облян в сълзи нощем,
да проклинам деня, в който срещнах твоята съдба.
Защо ми е сега това сърце,
на кого да си дава любовта,
щом не може да е в твоите ръце,
щом до мен не е любимата жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Керанов Всички права запазени
