5.05.2007 г., 14:22

деформация

1.1K 0 1
Малка, куха травма в празните зеници
искри и ме издава, разлага на частици.
Прави се, че не виждаш, прави се, че ме няма!
Не искам да участваш във жалката измама.

Хладен, малък пламък, оскъден и жесток,
изнудва ме да дишам, поставя краен срок.
Крещя и ненавиждам, копнея да се спра.
Желая да си тук. Не искам да умра.

Живот във монолози, понякога припрян,
понякога отблъскващ. Понякога приспан.
Чакам те да дойдеш. Чакам те да спреш.
И да ме погледнеш. И да видиш вещ.

27.02.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фредерик Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина е много хубаво!
    Поздрави!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...