5 мая 2007 г., 14:22

деформация 

  Поэзия
5.0 / 1
900 0 1
Малка, куха травма в празните зеници
искри и ме издава, разлага на частици.
Прави се, че не виждаш, прави се, че ме няма!
Не искам да участваш във жалката измама.
Хладен, малък пламък, оскъден и жесток,
изнудва ме да дишам, поставя краен срок.
Крещя и ненавиждам, копнея да се спра.
Желая да си тук. Не искам да умра.
Живот във монолози, понякога припрян,
понякога отблъскващ. Понякога приспан.
Чакам те да дойдеш. Чакам те да спреш.
И да ме погледнеш. И да видиш вещ. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фредерик Все права защищены

Предложения