Малка, куха травма в празните зеници
искри и ме издава, разлага на частици.
Прави се, че не виждаш, прави се, че ме няма!
Не искам да участваш във жалката измама.
Хладен, малък пламък, оскъден и жесток,
изнудва ме да дишам, поставя краен срок.
Крещя и ненавиждам, копнея да се спра.
Желая да си тук. Не искам да умра.
Живот във монолози, понякога припрян,
понякога отблъскващ. Понякога приспан.
Чакам те да дойдеш. Чакам те да спреш.
И да ме погледнеш. И да видиш вещ. ...