5 мая 2007 г., 14:22

деформация

Поэзия

1.1K 0 1

Малка, куха травма в празните зеници
искри и ме издава, разлага на частици.
Прави се, че не виждаш, прави се, че ме няма!
Не искам да участваш във жалката измама.

Хладен, малък пламък, оскъден и жесток,
изнудва ме да дишам, поставя краен срок.
Крещя и ненавиждам, копнея да се спра.
Желая да си тук. Не искам да умра.

Живот във монолози, понякога припрян,
понякога отблъскващ. Понякога приспан.
Чакам те да дойдеш. Чакам те да спреш.
И да ме погледнеш. И да видиш вещ.

27.02.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬