Дежа вю
Дежа вю
Залезът попива светлината
и прегръща топлата земя.
Изпълзява бавно и луната.
В плен светът попада на нощта!
Оживяват сенките във мрака.
Тихо вятър шепне във екстаз!
Знам, че някой някъде ме чака
тази нощ, във този късен час!
Закъсняла лодка по вълните
като тъжна песен се люлее!
Близо, много близо са звездите!
А морето свойта песен пее!
Плажът пуст. Чадърите са свити.
Бос и сам по пясъка вървя.
Гледат ме насмешливо звездите.
Хилят се без срам и без тъга!
Пясъкът ми скърца под краката,
с мен играят морските вълни!
Сам с морето-роля непозната!
С хиляди несбъднати мечти!
Напеви на старите рибари
някъде далеч в нощта ехтят!
Другаде, зад старите дувари
някои отдавна вече спят!
Пуст е плажът! Кротко е морето!
Толкова красива е нощта!
Аз вървя, и сам съм под небето
без да спирам! Все напред вървя!
20.08.20210 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
