Напълно атрофирал мозък,
разяден от цироза черен дроб;
безумно погледът ти броди,
главата ти е празна като твоя джоб.
Със страшна скорост в блатото затъваш,
но хич не ти и пука вече от това.
Безмълвно просто си кротуваш,
не те интересува вече и смъртта.
А всичко можеше да е различно -
преди се виждаше велик,
предписваха ти бъдеще отлично,
но как се срина всичко в миг. ...