Делириум тременс
Напълно атрофирал мозък,
разяден от цироза черен дроб;
безумно погледът ти броди,
главата ти е празна като твоя джоб.
Със страшна скорост в блатото затъваш,
но хич не ти и пука вече от това.
Безмълвно просто си кротуваш,
не те интересува вече и смъртта.
А всичко можеше да е различно -
преди се виждаше велик,
предписваха ти бъдеще отлично,
но как се срина всичко в миг.
И никакви следи от гордост
не забелязва никой вече в теб
и макар, че все те съдят строго,
ти си надигаш чашите без ред .
Единствено в делириума спиртен
откриваш своето спасение
и в миг с отчаяние наситен,
изпадаш в кратковременно забвение.
Отделяш се за миг от делничния хаос,
забравяш за разяждащата мисъл,
че си живял живота си напразно
и светът завинаги те е отписал.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
