3.05.2015 г., 16:12

Делнична амфора

638 0 9

Амфора съм, но делнична, неписана,

не блестя, нямам ореол и съм без шарки,

да бъда миг от вечността съм орисана

и без злост да опрощавам бури жарки.

Не съм от злато, но съм полезна,

щедро се  раздавам и не съм чуплива,

мога дори  в ада с  усмивка да влезна,

за да възкръсна в сърцето ви жива.

Казват, че не съм била   звънлива,

че не излъчвам   модерен  респект,

но аз и без звън съм пак щастлива

и защо ли ми е фалшив ефект...

Не искам да бъда луксозна измама,

не искам да бъда  ефирна звезда,

аз искам само човек да си остана,

да бъда истинска и любяща жена.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ангел, много се радвам, че хареса стиха ми!
    Пожелавам ти много нови творчески успехи, много поводи
    за усмивки и щастлив късмет във всички дни!
  • Но ти найстина си една много любяща жена!Поетеса която докоства сърцата на хората който знаят какво е ценно в живота!Той блясъкът е фарс ,кич и измама!Поздрави мила за хубавият стих ,стих признание !!!
  • Благодаря, Ваня!
    Много ме зарадва, пожелавам ти
    много слънце, много любов и
    сбъднати мечти да има винаги
    в живота ти! Бъди щастлива!
  • Благодаря, Лейди Фокс!
    Благодаря, Мая!
    Радвам се, че прочетохте и коментирахте,
    много любов, щастие и късмет ви пожелавам!
  • Благодаря, Младен!
    Благодаря, Стефан!
    Благодаря, Септември!
    Благодаря, Васе!
    Благодаря, Стойне!
    Благодаря, Рени!
    Радвам се, че харесахте стиха ми!
    Пожелавам ви много нови успехи, много
    щастие и късмет във всичко!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...