3.05.2015 г., 16:12

Делнична амфора

636 0 9

Амфора съм, но делнична, неписана,

не блестя, нямам ореол и съм без шарки,

да бъда миг от вечността съм орисана

и без злост да опрощавам бури жарки.

Не съм от злато, но съм полезна,

щедро се  раздавам и не съм чуплива,

мога дори  в ада с  усмивка да влезна,

за да възкръсна в сърцето ви жива.

Казват, че не съм била   звънлива,

че не излъчвам   модерен  респект,

но аз и без звън съм пак щастлива

и защо ли ми е фалшив ефект...

Не искам да бъда луксозна измама,

не искам да бъда  ефирна звезда,

аз искам само човек да си остана,

да бъда истинска и любяща жена.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ангел, много се радвам, че хареса стиха ми!
    Пожелавам ти много нови творчески успехи, много поводи
    за усмивки и щастлив късмет във всички дни!
  • Но ти найстина си една много любяща жена!Поетеса която докоства сърцата на хората който знаят какво е ценно в живота!Той блясъкът е фарс ,кич и измама!Поздрави мила за хубавият стих ,стих признание !!!
  • Благодаря, Ваня!
    Много ме зарадва, пожелавам ти
    много слънце, много любов и
    сбъднати мечти да има винаги
    в живота ти! Бъди щастлива!
  • Благодаря, Лейди Фокс!
    Благодаря, Мая!
    Радвам се, че прочетохте и коментирахте,
    много любов, щастие и късмет ви пожелавам!
  • Благодаря, Младен!
    Благодаря, Стефан!
    Благодаря, Септември!
    Благодаря, Васе!
    Благодаря, Стойне!
    Благодаря, Рени!
    Радвам се, че харесахте стиха ми!
    Пожелавам ви много нови успехи, много
    щастие и късмет във всичко!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...