11.06.2007 г., 13:36

ДЕМОКРАЦИЯ

755 0 5
Животът ни е малък ад,
щом грижите са само за комат.
Предложиха ни глад, мизерия,
депресията стигна до истерия.

Затънахме до гуша в блатото,
отнеха ни дори и малкото.
И скърцаме със зъби мълчаливо,
преглъщаме обиди търпеливо.

Превърнаха се дните ни в кошмари,
отвсякъде ни удряха шамари.
Очаквахме напразно своя шанс,
или пък съвестен реванш.

Тъй дълго чакахме промяна,
отчайваше ни всяка нова смяна.
На думи бяха силни и могъщи,
а пък делата - все едни и същи.

Защо търпите това, за Бога?!
Глави вдигнете, мили хора!
Надайте силен глас народен,
за да не стане този гнет вековен!


                                              МАГИ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Рашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гневен призив!
    Браво!
    Харесвам бунтарството!
  • И АЗ СЪМ ДО ГУША В БЛАТОТО.
  • Изразила си нодоволството на всички затънали в блатото!
    Някой трябва да ни разтърси!
    Браво за стиха!
  • Браво! Браво! Много готино, истинско, силно! Явно си силна в злободневните теми, политиката и сатирата! Продължавай и дерздай!
  • Хак да ни е тази демокрация
    оправяха ни и с презерватизация.
    И какво остана за народа?
    Само гола и то топла вода...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...