Jun 11, 2007, 1:36 PM

ДЕМОКРАЦИЯ

  Poetry
754 0 5
Животът ни е малък ад,
щом грижите са само за комат.
Предложиха ни глад, мизерия,
депресията стигна до истерия.

Затънахме до гуша в блатото,
отнеха ни дори и малкото.
И скърцаме със зъби мълчаливо,
преглъщаме обиди търпеливо.

Превърнаха се дните ни в кошмари,
отвсякъде ни удряха шамари.
Очаквахме напразно своя шанс,
или пък съвестен реванш.

Тъй дълго чакахме промяна,
отчайваше ни всяка нова смяна.
На думи бяха силни и могъщи,
а пък делата - все едни и същи.

Защо търпите това, за Бога?!
Глави вдигнете, мили хора!
Надайте силен глас народен,
за да не стане този гнет вековен!


                                              МАГИ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Рашева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гневен призив!
    Браво!
    Харесвам бунтарството!
  • И АЗ СЪМ ДО ГУША В БЛАТОТО.
  • Изразила си нодоволството на всички затънали в блатото!
    Някой трябва да ни разтърси!
    Браво за стиха!
  • Браво! Браво! Много готино, истинско, силно! Явно си силна в злободневните теми, политиката и сатирата! Продължавай и дерздай!
  • Хак да ни е тази демокрация
    оправяха ни и с презерватизация.
    И какво остана за народа?
    Само гола и то топла вода...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...