1.06.2007 г., 13:24

Демон жесток

911 0 0
 

Сълзи без чет в сърце ранено,

сълзи и може би напук -

плача пак, а сигурно е с друга.

Пак душата ми не може да приеме

- блъска се и стене!

Търси тя насън своя покой,

но тъжен е нощният вой!

Сълзи съвсем безобидни,

а за нея са толкова свидни.

Скъпи, незаменими,

никому не подарими!


Сякаш каляска приказна,

счупила своя разкош...

Тъжно момиче - ранено е,

мъчи се със своя живот.


Съдба непринудена,

така неконтролируема,

сееща болка и мъст,

мъчителна в моя живот!


Робство е моето,

любов в отвъдното...

мъртва е тя,

но жива съм аз от нейната сила.


Пак в безкрая

спирам да плача,

търся покоя,

но спира дъха ми.


Нощ, а в нея

демони на болка и скръб!

Демон, навярно е самият Дявол,

препречил ми сълзите вече,

страха ми взел е отдалече.


По-жесток от този има,

дори и не е на картина...

Има го в реален образ,

той човек е и погубва хорските сърца,

кара ги да го обичат,

да не могат ден без любовта!

И изведнъж с безмълвен писък

разбива ги на хиляди стъкла.


Сега е тук, в моето сърце,

надявам се поне то да е добре!

Да се справи с любовта,

да се пребори с мисълта

за болка и самота!


***


Защо ли той - дори герой,

играе си така с женските сърца?!

Не знам кога ще мога пак

да бъда тук с пречистена душа!


От любовта му черна - преди вълшебна

сърцето ми е мръсно, но вече е късно!

Късно за свобода, късно за любовта,

малко от вечността, късче от пролетта

и ето го ново, почти е готово!


Как ли успях през нощния мрак

да върна това, моята душа?!

Търсих безкрай, намерих, успях!

Не виждах покой, намерих го май...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христиана Шандуркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...