Jun 1, 2007, 1:24 PM

Демон жесток

  Poetry
917 0 0
 

Сълзи без чет в сърце ранено,

сълзи и може би напук -

плача пак, а сигурно е с друга.

Пак душата ми не може да приеме

- блъска се и стене!

Търси тя насън своя покой,

но тъжен е нощният вой!

Сълзи съвсем безобидни,

а за нея са толкова свидни.

Скъпи, незаменими,

никому не подарими!


Сякаш каляска приказна,

счупила своя разкош...

Тъжно момиче - ранено е,

мъчи се със своя живот.


Съдба непринудена,

така неконтролируема,

сееща болка и мъст,

мъчителна в моя живот!


Робство е моето,

любов в отвъдното...

мъртва е тя,

но жива съм аз от нейната сила.


Пак в безкрая

спирам да плача,

търся покоя,

но спира дъха ми.


Нощ, а в нея

демони на болка и скръб!

Демон, навярно е самият Дявол,

препречил ми сълзите вече,

страха ми взел е отдалече.


По-жесток от този има,

дори и не е на картина...

Има го в реален образ,

той човек е и погубва хорските сърца,

кара ги да го обичат,

да не могат ден без любовта!

И изведнъж с безмълвен писък

разбива ги на хиляди стъкла.


Сега е тук, в моето сърце,

надявам се поне то да е добре!

Да се справи с любовта,

да се пребори с мисълта

за болка и самота!


***


Защо ли той - дори герой,

играе си така с женските сърца?!

Не знам кога ще мога пак

да бъда тук с пречистена душа!


От любовта му черна - преди вълшебна

сърцето ми е мръсно, но вече е късно!

Късно за свобода, късно за любовта,

малко от вечността, късче от пролетта

и ето го ново, почти е готово!


Как ли успях през нощния мрак

да върна това, моята душа?!

Търсих безкрай, намерих, успях!

Не виждах покой, намерих го май...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христиана Шандуркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...