24.02.2007 г., 17:09

Демонът говореше

906 0 7

 Ти искаш ли да бъдеш безпощаден,
 попита демонът едно ридаещо момче,
 силата да побеждаваш да е твоя
 и никой никога да не може да те спре.
 
 И в този ден, когато имаш всичко,
 за което някога си бе мечтал,

 тя при тебе да се върне,
 ти би ли поделил... от своето на нея би ли дал?

 Макар да знаеш, че тя не заслужава
 дори и  капчица от твоята любов,
 в миналото с нея така без жал се подиграла,
 без да чуе твоя зов.
 
 Не! Извика то, подвластно на гнева си,
 а раните, оставили следи ,
 безмилостнно все тъй крещяха
 за любовта, която никога не ще пламти както преди... Продължава

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...