Feb 24, 2007, 5:09 PM

Демонът говореше

  Poetry
909 0 7

 Ти искаш ли да бъдеш безпощаден,
 попита демонът едно ридаещо момче,
 силата да побеждаваш да е твоя
 и никой никога да не може да те спре.
 
 И в този ден, когато имаш всичко,
 за което някога си бе мечтал,

 тя при тебе да се върне,
 ти би ли поделил... от своето на нея би ли дал?

 Макар да знаеш, че тя не заслужава
 дори и  капчица от твоята любов,
 в миналото с нея така без жал се подиграла,
 без да чуе твоя зов.
 
 Не! Извика то, подвластно на гнева си,
 а раните, оставили следи ,
 безмилостнно все тъй крещяха
 за любовта, която никога не ще пламти както преди... Продължава

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...