31.03.2008 г., 10:13

Ден

718 0 0

Ден

И ето идва ден,

а този ден тъй не искам аз да идва,

не искам аз да се разделям с теб отново,

искам вечно да е нощ.

Искам да съм фея и да те докосна аз,

да бъдеш ти моят принц,

принцът на мечтите ми.

Но ето идва ден

и феята я вече няма,

няма вече принц и принцеса.

Остава делничният ден,

тъй сив и мрачен за мен,

тръгваш си и от мислите ми ти,

тръгвам аз към делничния ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....