Mar 31, 2008, 10:13 AM

Ден

  Poetry
720 0 0

Ден

И ето идва ден,

а този ден тъй не искам аз да идва,

не искам аз да се разделям с теб отново,

искам вечно да е нощ.

Искам да съм фея и да те докосна аз,

да бъдеш ти моят принц,

принцът на мечтите ми.

Но ето идва ден

и феята я вече няма,

няма вече принц и принцеса.

Остава делничният ден,

тъй сив и мрачен за мен,

тръгваш си и от мислите ми ти,

тръгвам аз към делничния ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...