23.11.2022 г., 15:00 ч.

Ден 

  Поезия
360 0 0

Сватбен ден настъпва,

а над мен тъмна сянка се спуска.

Махаш булото пред олтара,

а там друга ръка ти подава.

Този пръстен беше за мен,

спомняш ли си, мечтания ни ден.

Когато трябваше да кажем "Да!"

и го искахме от сърце и душа.

Бяхме бедни и това ни раздели,

богати бяхме само на мечти. 

 

© Едмона Нейчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??