Сватбен ден настъпва,
а над мен тъмна сянка се спуска.
Махаш булото пред олтара,
а там друга ръка ти подава.
Този пръстен беше за мен,
спомняш ли си, мечтания ни ден.
Когато трябваше да кажем "Да!"
и го искахме от сърце и душа.
Бяхме бедни и това ни раздели,
богати бяхме само на мечти.
© Едмона Нейчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
