Сватбен ден настъпва,
а над мен тъмна сянка се спуска.
Махаш булото пред олтара,
а там друга ръка ти подава.
Този пръстен беше за мен,
спомняш ли си, мечтания ни ден.
Когато трябваше да кажем "Да!"
и го искахме от сърце и душа.
Бяхме бедни и това ни раздели,
богати бяхме само на мечти.
© Едмона Нейчева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
