16.12.2006 г., 21:04

Ден от живота.

1.1K 0 3
Ден от живота !


Като море необятно простира се живота ми
и храни със веслата си покоите
пространствата, планетите, безброите..
През всички тях мирът ми покажете.
Надигната вълната взема сила
и с удар се разбива в бреговете..
Отеква и бученето, стихията
разлива се , утихва и умира...

Като вълна и аз ще си отида,
макар да искам bulars да го има..
Но всеки има своята Голгота..
Настъпва утро. Ден e,  от живота !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...