Ден от живота.
Като море необятно простира се живота ми
и храни със веслата си покоите
пространствата, планетите, безброите..
През всички тях мирът ми покажете.
Надигната вълната взема сила
и с удар се разбива в бреговете..
Отеква и бученето, стихията
разлива се , утихва и умира...
Като вълна и аз ще си отида,
макар да искам bulars да го има..
Но всеки има своята Голгота..
Настъпва утро. Ден e, от живота !