Ден за избори
Вчера
разговаряхме.
Мълчанието
помрачихме -
и то, глупачето, жестоко се обиди,
с тез високи тонове, дето го разбуди.
И тия думи сякаш
запълват празнотата...
Отмъщение крои ни -
лукаво - тишината.
Дали завинаги
ще ни забрави -
че всяка капка
от ръмежа да отеква?
Или
като най-нахално ни преследва -
мозъчните ни импулси
гласни ще създава?
Ужким си говорим,
а гръб ти обръщам.
От къде тръгна и къде пристигаш?!
С отговорите подпитваш,
аз с въпроси ти отвръщам.
- Не можем повече така.
Нямаш ми доверие...
- Защо ме мъчиш
с тези подозрения!?
Този ден подейства ми
неблагоприятно...
А и аз на него...
И нощта изниза се като
живак от епруветка.
Днес се е паднало...
евентуално безвъзратно.
На лицето ми изписано е
всичко вероятно...
На капилярите
стените
от съмнение
са разширени...
- Трябва да избираш...
Не можем да отлагаме.
- Веднъж цитира ми
своя песен любима:
„Думите само дим били..."
С тез частици недоизгорели
мен по атомчета ще събираш!
- Вслушай се в звуците,
ударите, съпроводили
на честотните тласъци
в кухите ни мускули...
Вчера бе ден за размисъл,
днес бе ден за избори...
А сега, нека просто помълчим...
P.S.Публикувам го сега, но своевременно ще го коригирам, ако сметна за нужно, понеже ме убедиха, че тоя стих... има голям потенциал и мога още и още да го разгръщам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нежното Ласо Всички права запазени
