Търкулна се луната по най-тъмния ръб на небето. Омеси се с облаци и звезди. Надбяга посоката на светлината. И на финалната хоризонтала предаде щафетата. С факла в ръка, слънцето изгря.
Леле-е-е-е-е! Какви надсветовни художества! Стил космичен, магичен, поетичен, Неоничен, неолиричен ... Развинти ми "хвантазията", ама довечера ще си я завинтя!
Върхът! Не съм се сещала, че те наистина правят една щафета - на хубост, на светене и на присъствие в поетичия свят! Поздрав за стиха!
Много ми хареса!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.