Денят
Пречупва се денят,
и уморени гаснат светлини.
По тъмно птици не летят,
в безсъние не се сънува.
Крило прекършено на пеперуда,
която вече не трепти...
но среща изгрева със молещи очи.
Преражда се денят,
и бодри, свежи, изряват светлини.
Политат птици във очите,
сънуват будни с вдъхновение.
Трептят душите пеперудени,
и окрилени от мечтите...
усмихват се, зорници във очите.
Прошепва ми денят,
че днес е време за любов.
Не утре, или вчера, ала днес.
Когато се събудиш, си кажи,
че днес мечтите ти се сбъдват.
Повярвай си! Какво ти струва...
Посрещай изгрева в сърцето си!
Денят е моето благословение,
защото го посрещам с преклонение!
Посрещай го, приятелю/приятелко/ и ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
