15 мар. 2007 г., 02:22

Денят 

  Поэзия
588 0 10

Пречупва се денят, 
и уморени гаснат светлини.
По тъмно птици не летят,
в безсъние не се сънува.
Крило прекършено на пеперуда,
която вече не трепти...
но среща изгрева със молещи очи.

Преражда се денят,
и бодри, свежи, изряват светлини.
Политат птици във очите,
сънуват будни с вдъхновение.
Трептят душите пеперудени,
и окрилени от мечтите...
усмихват се, зорници във очите.

Прошепва ми денят,
че днес е време за любов.
Не утре, или вчера, ала днес.
Когато се събудиш, си кажи,
че днес мечтите ти се сбъдват.
Повярвай си! Какво ти струва...
Посрещай изгрева в сърцето си!

Денят е моето благословение,
защото го посрещам с преклонение!
Посрещай го, приятелю/приятелко/ и ти!

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??