Денят и залезът
Пропука се облака тъмен...
През процепа слънце надникна.
По пътя си - гладък и стръмен,
лъчът му в земята поникна.
Дърветата клони люлеят
и сякаш, че махат с ръцете.
От птниците песни се леят,
усмихва се полското цвете.
През процепа слънце поглежда -
с едното око ми намига.
Напомня, че има надежда
и топло до нас да достига.
Че облакът пак ще отмине
и слънцето пещ ще отвори.
А слънчев денят ще замине
на залез врата да затвори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
