2.05.2014 г., 23:23 ч.
Денят и залезът
Пропука се облака тъмен...
През процепа слънце надникна.
По пътя си - гладък и стръмен,
лъчът му в земята поникна.
Дърветата клони люлеят
и сякаш, че махат с ръцете.
От птниците песни се леят,
усмихва се полското цвете.
През процепа слънце поглежда -
с едното око ми намига.
Напомня, че има надежда
и топло до нас да достига.
Че облакът пак ще отмине
и слънцето пещ ще отвори.
А слънчев денят ще замине
на залез врата да затвори.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прогизнахме от киша и стихотворението ти ме стопли, за което благодаря!
-
В най-добрата българска пейзажна традиция!
Стоплящо, родно и силно! -
Благодаря, Приятели!За коментара и оценките!
Радвам се, че ми отделяте от времето си!
Леки празници и хубави дни! -
Прекрасно стихо, Никола!
"По пътя си - гладък и стръмен,
лъчът му в земята поникна."
Поздрав! -
Харесах!
-
Винаги има надежда.
Харесах си намигащото слънце -
Много хубаво стихотворение, Никола. Поздравявам те!
"Пропука се облака тъмен...
През процепа слънце надникна.
По пътя си - гладък и стръмен,
лъчът му в земята поникна."
"Че облакът пак ще отмине
и слънцето пещ ще отвори.
А слънчев денят ще замине
на залез врата да затвори."
Изваяни встъпление и финал! Запаметяващо и въздействащо!: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря, Исмаил!
Желая Ве хубав ден и весели празници!