По "Хаджи Димитър"  от Христо Ботев

Жив е той жив е! Там в Парламента,

слуга на пачки, лежи и нанка.

Затънал в тонове екскременти.

Лъжа и измама му пазят сянка.

На една страна захвърлил вяра,

на друга клетва пред  родно знаме.

Роб на Дявола, слуга на звяра.

Целта е дълга – там да остане.

Лежи депутатът, а на полето

плевел до плевел и трън до тръна.

Хората все със поглед в небето,

сал немотия и мъка жънат...

Избори са сега... Псува народа,

сипят се клетви! Де е светецът?

Смисъл се търси в лична изгода,

в  чужди молитви не вярва подлецът.

Тоз, който граби общото благо,

той няма съвест! Той е палачът!

След изборите крещи от радост,

а  хората още по-жално плачат.

Денем плете свойта кошница здраво

и  коалира се с всеки изгоден.

Народът – забравен, народът е стадо,

избрал е свободно да бъде поробен.

Но идва дата, избори чукат,

усмивки лепнат пак по плакати.

Надеждите като яйца се пукат.

Който е патил, пак ще си пати.

И подмазвачи се боядисват,

лижат, мажат и клетви дават.

От старите партии се отписват,

на новите за пари се завещават...

Един донася кофти идеи,

друг  подлива води студени,

трети и майка си ще изпее

и за сестра си ще се ожени...

„Кажи ми, шефе, как да помогна?

Как да вляза, да се облажа?

Да лъжа и да крада мога?

Казвай, на хората какво да кажа...”

И плеснат с ръце, па се прегърнат,

видели в другия себеподобен.

По банкети месец осъмват.

Един на друг са си най-удобен.

Но идва време и на народа

тази прегръдка ще натежи...

Всяка вода загася огън

и всеки огън до ден гори...