10.02.2015 г., 21:23

Десети Февруари

547 0 1

В моята църква ще запалят свещички за здраве.

Светлината ще милва въздуха на света.

Свещенникът като смисъл ще се изправи

и Света Валентина ще прекръсти с ръка.

 

На Светиня съм кръстен. Затова и душата ранима е.

Но воювам далеч, за сина си вече голям.

И за мен запалете свещичка, че има ме.

Макар да съм тук, моят дух ще е винаги там.

 

После вино налейте в дома си и ме спомнете.

Глътка отпийте, с моето име в уста.

Стиха, който пиша сега, ако искате прочетете.

За уважението ви, Благодаря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...