10 февр. 2015 г., 21:23

Десети Февруари

549 0 1

В моята църква ще запалят свещички за здраве.

Светлината ще милва въздуха на света.

Свещенникът като смисъл ще се изправи

и Света Валентина ще прекръсти с ръка.

 

На Светиня съм кръстен. Затова и душата ранима е.

Но воювам далеч, за сина си вече голям.

И за мен запалете свещичка, че има ме.

Макар да съм тук, моят дух ще е винаги там.

 

После вино налейте в дома си и ме спомнете.

Глътка отпийте, с моето име в уста.

Стиха, който пиша сега, ако искате прочетете.

За уважението ви, Благодаря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...