13.02.2006 г., 21:47

Дете

806 0 5

Посветено на моите братовчедки Калинка, Албенка и Камелийка    

 

Аз съм снежинка,

аз съм перце,

аз съм прашинка

със пъстро сърце.

 

Аз съм кокиче,

аз съм зюмбюл,

аз съм момиче

с блузка от тюл.

 

Аз съм калинка,

аз съм роса

с вкус- боровинка,

с мирис – сълза.

 

Аз съм тревичка,

аз съм поток

с бистра водичка,

но и дълбок.

 

Аз съм детето на любовта.

Плувам в морето на вечността.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...