13.02.2006 г., 21:47

Дете

801 0 5

Посветено на моите братовчедки Калинка, Албенка и Камелийка    

 

Аз съм снежинка,

аз съм перце,

аз съм прашинка

със пъстро сърце.

 

Аз съм кокиче,

аз съм зюмбюл,

аз съм момиче

с блузка от тюл.

 

Аз съм калинка,

аз съм роса

с вкус- боровинка,

с мирис – сълза.

 

Аз съм тревичка,

аз съм поток

с бистра водичка,

но и дълбок.

 

Аз съм детето на любовта.

Плувам в морето на вечността.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...