13 февр. 2006 г., 21:47

Дете

804 0 5

Посветено на моите братовчедки Калинка, Албенка и Камелийка    

 

Аз съм снежинка,

аз съм перце,

аз съм прашинка

със пъстро сърце.

 

Аз съм кокиче,

аз съм зюмбюл,

аз съм момиче

с блузка от тюл.

 

Аз съм калинка,

аз съм роса

с вкус- боровинка,

с мирис – сълза.

 

Аз съм тревичка,

аз съм поток

с бистра водичка,

но и дълбок.

 

Аз съм детето на любовта.

Плувам в морето на вечността.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Дянкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...