13 февр. 2006 г., 21:47

Дете

809 0 5

Посветено на моите братовчедки Калинка, Албенка и Камелийка    

 

Аз съм снежинка,

аз съм перце,

аз съм прашинка

със пъстро сърце.

 

Аз съм кокиче,

аз съм зюмбюл,

аз съм момиче

с блузка от тюл.

 

Аз съм калинка,

аз съм роса

с вкус- боровинка,

с мирис – сълза.

 

Аз съм тревичка,

аз съм поток

с бистра водичка,

но и дълбок.

 

Аз съм детето на любовта.

Плувам в морето на вечността.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Дянкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...