koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
26.06.2016 г., 18:45 ч.

Дете голямо 

  Поезия » Друга
255 0 2

Добре денят, че вече е записан...

Не помня нищо в тоз родилен час.

И този ден от ангели орисан,

стои до смърт в кръщелното без глас.

Не помня аз и пелените сухи.

Не помня първия ми детски вик.

Не помня даже звуците си глухи

и нито помня майчиния лик.

Светът за мене нищичко не знае

и аз за него нищичко не знам.

Нали за мен тепърва ще узнае

и аз за него ще науча сам.

И днес- изминал толкоз километри,

и толкоз истини до днес познал,

започвам явно да забравям метри

и старостта съм вече осъзнал.

Не помня важни случки, че и дати.

Забравям днеска важните неща.

Не помня вече мислите крилати

и не ме радва пламък на свещта.

И радостно ли е или печално,

на правя извода от този факт:

роден, като детенце изначално,

дете голямо съм по смъртен акт.

 

 

 

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??