Не, не исках да съм нечия, 

не исках клетви, обещания, 

исках да съм прозрачна и обречена, 

и да се давя в несбъднати желания. 

Не, не исках да порасна, 

не исках да ставам част 

от света. Исках в опасност 

да се губя всеки ден, без власт. 

Не исках да имам, не исках да давам, 

исках да съм дете на нощта, 

да намирам звезди, без да ги заслужавам 

и да ги губя след това. 

Не, не исках да умират за мен, 

исках да не спя и да гадая, 

дали дъхът ми ще е унищожен, 

ако се окажа изоставена. 

И до теб съм точно това, 

онази изгубена принцеса, 

копнееща свобода, 

давеща се в последствия. 

И точно както ми е по вкуса, 

до теб не зная какво ще се случи, 

и греховете се преплитат с чудеса. 

Не искам на сериозност да се уча. 

Не искам в съпруг да те превръщам, 

аз те обичам като привидение, 

което копнея отново да прегръщам. 

Но, моля те, не ме оставяй без тебе… 

29.07.2015г. 

гр. Сопот