Дете на нощта
Не, не исках да съм нечия,
не исках клетви, обещания,
исках да съм прозрачна и обречена,
и да се давя в несбъднати желания.
Не, не исках да порасна,
не исках да ставам част
от света. Исках в опасност
да се губя всеки ден, без власт.
Не исках да имам, не исках да давам,
исках да съм дете на нощта,
да намирам звезди, без да ги заслужавам
и да ги губя след това.
Не, не исках да умират за мен,
исках да не спя и да гадая,
дали дъхът ми ще е унищожен,
ако се окажа изоставена.
И до теб съм точно това,
онази изгубена принцеса,
копнееща свобода,
давеща се в последствия.
И точно както ми е по вкуса,
до теб не зная какво ще се случи,
и греховете се преплитат с чудеса.
Не искам на сериозност да се уча.
Не искам в съпруг да те превръщам,
аз те обичам като привидение,
което копнея отново да прегръщам.
Но, моля те, не ме оставяй без тебе…
29.07.2015г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени