Aug 1, 2015, 9:05 PM

Дете на нощта

  Poetry » Love
567 0 0

Не, не исках да съм нечия, 

не исках клетви, обещания, 

исках да съм прозрачна и обречена, 

и да се давя в несбъднати желания. 

 

Не, не исках да порасна, 

не исках да ставам част 

от света. Исках в опасност 

да се губя всеки ден, без власт. 

 

Не исках да имам, не исках да давам, 

исках да съм дете на нощта, 

да намирам звезди, без да ги заслужавам 

и да ги губя след това. 

 

Не, не исках да умират за мен, 

исках да не спя и да гадая, 

дали дъхът ми ще е унищожен, 

ако се окажа изоставена. 

 

И до теб съм точно това, 

онази изгубена принцеса, 

копнееща свобода, 

давеща се в последствия. 

 

И точно както ми е по вкуса, 

до теб не зная какво ще се случи, 

и греховете се преплитат с чудеса. 

Не искам на сериозност да се уча. 

 

Не искам в съпруг да те превръщам, 

аз те обичам като привидение, 

което копнея отново да прегръщам. 

Но, моля те, не ме оставяй без тебе… 

 

 

29.07.2015г. 

гр. Сопот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...